Имам една любима мисъл на Кърт Вонегът и тя гласи следното:

“Радвайте се на силата и красотата на младостта си. О, всъщност, както и да е! Вие ще разберете силата и красотата на младостта си, едва когато те вече са избледнели. Повярвайте ми, след 20 години, когато разглеждате старите си снимки, ще си припомните по начин, който сега не можете да си представите, колко много възможности е имало пред вас и колко невероятно сте изглеждали. Ще видите, че не сте толкова дебели, колкото сте си мислили.”

Всеки път щом се чувствам зле или некомфортно в тялото си се сещам за тези думи на американския автор. Сигурна съм че всяка една от нас, поне веднъж в живота си се е отказвала от някакво изживяване само защото не се е чувствала  уверена със себе си и в това как изглежда.

Спомням си едно лято, когато трябваше да замина с гаджето си на море, бях толкова въодушевена от мисълта да заминем само двамата някъде за първи път, че от вълнение забравих притеснението си от това да се покажа пред него и останалите по бански.

Всички тези несъвършенства, за които само аз си знаех бяха на път да ме откажат от пътуването. Идеята да разкрия малките си недостатъци, така умело крити през зимата ме плашеха до смърт. Бях готова да измисля какви ли не оправдания, само и само да не тръгна …

И тогава отнякъде ми попаднаха тези думи на Вонегът. Помня момента много ясно, защото точно те ме накараха да се замисля над това колко кратък е животът и как ние сме тук и сега, не утре, не след година … животът е това, което ни се случва в момента и може да го прекараме в съжаление или да се научим да го живеем.

Сега няколко години след това лято, гледам снимките си и виждам, че всъщност съм изглеждала перфектно. Щастлива, усмихната до ушите, с гладка и фина кожа, целуната от слънцето. А най-важното, целуната от любимото момче, такава каквато съм.

Понякога слаба, понякога не. Понякога усмихната, друг път кисела без причина. Понякога изпълнена с живот, друг път потънала в депресия, не намираща смисъл в живота.

Това съм аз. Мога ли да се променя. Със сигурност. Стига да искам всичко е възможно. 😉

Не го забравяйте и не позволявайте на малките несъвършенства да ви спрат от това да живеете, от това да имате красиви изживявания.

Тази пролет аз и Philips се обединяваме в тази мисия и ви предизвикваме да  излезете навън, да направите нещо щуро и незабравимо, и да не позволявате на онези малките несъвършенства да ви спрат. 😉

Много скоро ще ви споделя за своя опит с Philips Lumea и първите си впечетления.