Една mademoiselle в Кан! – Mademoiselle Aïa

Една mademoiselle в Кан!

Posted on

Това е едно от тези събития, които ще помня цял живот. Аз съм от този тип хора, които не се страхуват да мечтаят, но едва ли и в най-смелите си мечти съм вярвала, че ще изживея Cannes Film Festival, като истинска филмова звезда. Имам една много любима мисъл от Алиса в страната на чудесата и тя гласи следното:

“- Кой път да поема от тук? – попита Алиса. – Зависи къде искаш да стигнеш – отговори Усмихващият се котарак. – Няма значение – отвърна Алиса. – Тогава няма значение и кой път ще поемеш – усмихна се загадъчно Котаракът. – …стига да стигна някъде – допълни Алиса. – О, това със сигурност ще се случи, каза Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго.”

И в този ред на мисли нищо хубаво не се случва без усилие, постоянство и разбира се доза късмет. Mademoiselle Aïa е всичко това и съм изключително горда, щастлива и благодарна на Mastercard за този priceless experience. Благодаря на всички за милите съобщения и на тези, които ми писаха, че съм успяла да ги пренеса в Кан заедно с мен.

18/05/18

06:00 Миналият петък аз и Стели отлетяхме рано сутринта за Ница, за да бъдем част от 71-то издание на филмовия фестивал в Кан. На летището ни очакваше усмихната дама с тебала Mastercard и шофьор с лимузина, които се погрижиха да стигнем по възможно най-специалния начин до Кан. В колата звучеше Barry White “My first, my last, my everything” …. а навън градът тъкмо се събуждаше за последния уикенд от фестивала.

09:00 Още с пристигането ни в Hôtel Barrière Le Majestic почувствахме атмосферата и еуфорията от случващото се. Красиво облечени хора, папараци, фенове, озъртащи се за звезди, полицаи с кучета, които при команда cherché претърсват багажа на новодошлите.

09:05 Mastercard са със специално създадена рецепция  и ни посрещат с поименна програма, пропуски с които можем да се движим свободно из града и разбира се чанта с goodies. 😉

10:00 Стаята ни не е готова, а имаме около час до пробата на тоалетите за утрешния ден и решаваме да се разходим из града. Освен това съм забравила да спомена на Стели (big fail, а още по-глупаво е, че ги има у дома), че му трябва бяла риза, обувки и черни дълги чорапи за смокинга :Д … за щастие открихме всичко необходимо в Zara, а аз дори си купих нова рокля и обици, за да не се разхождам с дрехите от полета.

11:00 Влизаме в зала, пълна с бални рокли и смокинги за мъжете. И не, не преувеличавам … избирам около 30 и обещавам да съм бърза. :Д След около час съм готова с избора на рокля, а през това време Стели е избрал своя смокинг. Защо при мъжете трябва да е толкова лесно?

12:00 Имаме резервация за обяд в не безизвестния ресторант  Fouquet’s. Виното разбира се е розе и е Mouton Cadet от избата на Baron Rothschild. Менюто е филе от бяла риба, а десертът – сиропиран кейк със сладолед. Ако не ми предстоеше red carpet бих изяла и втори. :Д

13:30 Стаята ни все още не е готова и излизаме на разходка по Boulevard de la Croisette. Вече съм облечена с новата си рокля от Zara и се чувствам шик и на място.

16:00 Настаняваме се в стая 229 с гледка към Boulevard de la Croisette, червения килим и всичко случващо се пред хотела. Еуфорията започва да става все по-голяма при вида на толкова елегантни мъже и жени, които потеглят към Palais des Festival. А ние имаме няколко часа почивка преди да стане време за вечеря ….

18:00 Решавам, че това не е роклята, с която съм си се представяла по червения килим и тичаме към Tara Jarmon. Тъкмо там по-рано през деня се влюбих в рокля на френската дизайнерка.  Стилът е много Грейс Кели и много мой …. и с този черен колан с катарама под формата на сърце е всичко, което някога съм си представяла. Освен това вярвам, че когато не си “звезда” не трябва да прекаляваш и трябва да си семпъл и класи.

20:00 Вечерята е в стария град и ресторантTable 22 – известен със своето ризото с трюфел и изключително вкусно приготвена риба. За десерт има малинова тарта и мехурчета шампанско. 🙂

22:00 Вечерта е наша …. ще се видим утре. 😉

19/05/18

06:15 Правя си кафе и излизам на разходка. Мисля, че съм единствената ранобудна тук … всички останали са снощни и едва сега се прибират. Няколко папараци ме молят за снимка, мислейки ме за “известна” 😀 – а аз съм с рошава коса, чехли от хотела и чаша кафе в ръка …

7:00 Взимам си вана, слушайки Good girl на Robin Thick, с когото преди малко се разминах на слизане от асансьора. :Д Аз, разбира се, се държах естествено и не давах признаци на вълнение – повярвайте ми не е никак лесно, особено когато обожавам тази песен.

8:00 Будя Стели за закуска. Менюто за мен е кроасани, кроасани и пак кроасани. Диетата à la Mademoiselle Aïa.

9:00 Имаме няколко свободни часа и ги използваме, за да се разходим из стария град. Виждаме баби с кошници пълни с кроасани, багети и божури. Винтидж пазар със сервизи от 60-те години на миналия век, чанти Chanel, картички и постери …. Дядовци, играейки необезпокоявано табла. Всичко изглежда, като сцена от ретро френски филм.

10:30 В нашия хотел се помещава апартамента на Chanel, където звезди от величината на Кристин Стюарт, Ванеса Паради, Пенелопе Круз и др. се подготвят преди червения килим. За щастие аз съм една от привилегированите и имам грим сесия и възможността да се докосна до всички haute couture рокли, които са истинско произведение на изкуството. Стели, разбира се, е при машината за моментни снимки и се забавлява, пробвайки различни слънчеви очила от френската модна къща.

12:30 Следва обяд на плажа с останалите гости на Mastercard. Има още няколко блогърки от други страни, банкери от New York (Стели е щастлив, че най-накрая има с кого да си говори), актриса и водещ от Полша. Някои като нас са за първи път, но повечето са били и на други събития с Mastercard – Grammy-те, филмовият фестивал във Венеция, Ролан Гарос …

15:00 Да хванеш асансьор в хотела в пиков час , когато всички се подготвят за червения килим си е истински късмет, а още повече, когато Бенисио Дел Торо тъкмо пристига и се опитва да стигне до стаята си …

16:05 Успявам да стигна до мястото, където ще се погрижат да изглеждам бляскава и красива. Знам, че искам да съм много нежна и да нямам прекалено много грим. Показвам им снимка на Изабели Фонтана и грим от последната колекция на Chanel и момичетата без много обяснения ме превръщат в истинска звезда.

17:00 Нямам търпение да се покажа на Стели. Той се бори с папийонката си, а аз имам 5 минути, за да облека роклята и да слезем долу за коктейл и последни инструкции преди да тръгнем …

18:00 Women are always right … but in Cannes they are left. Преди да се качим в колата, ни инструктират, че жената трябва да се качи от лявата страна на колата, а мъжът от дясната. Не си отваряш сам врата, защото има човек, който ще го направи вместо теб и при слизането жената се озовава директно на червения килим, докато мъжът трябва да мине зад колата.

19:00 Пред хотела е истинска лудница. Кристън Стюарт е долу. Едно момиче ми казва да я последвам и ми помага да се кача в колата. Вътре звучи Via Con Me …искам да запомня този момент завинаги.

19:05 Пътят от хотела към Palais des Festival е не повече от 3 минути пеша, но с колата ще отнеме повече. През това време фенове и фотографи искат да видят кой е вътре и ти махат с надеждата да си някой известен. Малко преди червения килим полицаи ни спират за оглед, поздравяват любезно, оглеждат, благодарят и ни пускат да продължим.

20:00 От миналата година селфитата на червения килим са забранени. Ако си достатъчно lucky и най-вече известен, фотографите ще изявят желание да те снимат. Със Стели се хванахме за ръка и си казахме, че няма от какво да се притесняваме и ще се насладим на емоцията.

20:15 Това е последната вечер от фестивала и е време за наградите Palme d’Or. Кейт Бланшет председателства журито, а в конкурсната програма са включени 21 филма. Ние ще гледаме “Човекът, който уби Дон Кихот” от Тери Гилъм. Не съм голям фен на филмите му, но ще бъде забавно да бъда част от представянето му за първи път и да видим на живо Адам Драйвър.

22:00 The Gala Dinner. Чувството да бъдеш с всички тези невероятни хора (Гари Олдман, Кейт Бланшет, Кристен Стюарт и др.) на едно място и да бъдеш част от Gala вечерята по закриването на фестивала е повече от специално. Всички са толкова мили, смирени и като че ли лишени от чувство за суета. Сякаш са благодарни, че са това, което са и че са част от това събитие. Ние също сме изключително благодарни и щастливи, че имахме възможността да бъдем посланици на Mastercard и да изживеем тази бляскава нощ, защото някои моменти в живота са priceless.

8 Comments

  1. SK says:

    Много се надявах да прочета все пак и мнението ти за филма или поне, че си се подготвила предварително какво ще гледаш, както си се подготвила за ресторантите и тоалетите, но за жалост не се случи. От цялото “събитие” най-интересното е, че си посетила премиерата на толкова чакан, противоречив и труден за заснемане филм, а не това, че сте видяли Адам Драйвър на живо. За жалост, точно това го няма в този пост, но явно интелектуалната част от фестивала в Кан все пак не е за всеки…

    1. asimeonova says:

      Здраве СК, съжалявам, че не си успяла да намериш това, което търсиш. Не съм филмов критик и не бих си позволила да давам оценка. 🙂 За мен беше важно цялостното изживяване. 🙂 Ще ми бъде интересно да споделиш твоето мнение ако си го гледала? Поздрави, Алис

  2. Ева says:

    Както винаги си страхотна любима моя блогарке!Искам, да те попитам каква марка са красивите сини сандали с който си във фризьорският салон?Благодаря ти предварително🌸🌸🌸🌸🌸🌸🌸

    1. asimeonova says:

      Здравей Ева, обувките за Ingiliz и утре ще пусна блог пост за тях. 🙂 ако си харесаш модел имам промо код ALICE10 и може да се възползваш от 10 % намаление. ❤️

      1. Ева says:

        Супер много ще ти бъда благодарна!

  3. Sisi Angelove says:

    Прекрасна, както винаги! <3 Толкова хубаво си описала всичко… имах чувството, че съм с теб там! А снимките са dreamy!

    1. asimeonova says:

      Благодаря ти, Сиси! Пожелавам ти го от цялото си сърце! <3

  4. Wily wily says:

    Много интересно 🙂 🙂 🙂

Leave a comment

Your email address will not be published.